Замърсяване на въздуха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Замърсяване на въздуха от химична фабрика

Замърсяването на въздуха е общ термин за състояние, при което във въздуха са внесени химически и биологични вещества, които не влизат в естествения му състав, или количеството на съставка, съдържаща се в естествения му състав е прекомерно високо.[1] Думата „замърсяване“ отразява факта, че тези вещества в една или друга степен са вредни за животинския и растителния свят.

От началото на 2019 г. Световната здравна организация определя замърсяването на въздуха като най-голямата екологична заплаха за общественото здраве.[2]

Причини за замърсяването на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Замърсяването на въздуха се причинява от два вида източници: замърсяване, причинено от човека, тоест причинено от индустриализация, транспорт и други и замърсяване от природни явления като вулканични изригвания, природни пожари и други. Антропогенното влияние върху биосферата се засилва все повече.

Основни замърсители на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Веществата, които са най-чести замърсители на въздуха, са:

  • Въглероден диоксид е газ без цвят и мирис. Въглеродният диоксид се разтваря по-добре във водата в сравнение с въглеродния оксид;
  • Въглероден оксид с формула CO е безцветен газ без мирис, токсичен. Получава се при непълното изгаряне на въглища, природен газ и дървесни материали. Автомобилите също произвеждат въглероден оксид;
  • Въглеводороди;
  • Алдехиди;
  • Радиоактивни вещества и тежки метали;
  • Серен диоксид – Серният диоксид е безцветен газ с формула SO2, който е продукт от вулканични изригвания и различни индустриални процеси. Обикновено при изгарянето на въглища и петрол се отделя серен диоксид. По-нататъшно обогатяване с кислород и реакции с вода водят до получаването на H2SO4 (сярна киселина) и киселинни дъждове;
  • Азотни оксиди, особено азотният диоксид, с формула NO2, е отровен газ с остра задушлива миризма и кафяво-червен цвят. Разтваря се добре във вода.

Основни източници на замърсяване на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Схематичен чертеж, причини и последици от замърсяването на въздуха: (1) парников ефект, (2) прахови частици, (3) повишена ултравиолетова радиация, (4) киселинен дъжд, (5) увеличаване на концентрациите на озон, (6) увеличаване на нивата на азотен оксид

Естествени източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Вулканични изригвания;
  • пожари;
  • Процесът на гниене и дишането на хората и животните;
  • Процеси под земната повърхност.

Замърсители – човешка дейност – източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Моторни превозни средства – автомобили, самолети, плавателни съдове;
  • Електрически централи, заводи, фабрики и други промишлени предприятия;
  • Горене на дървесни маси за отопление;
  • Петролни станции;
  • Органични отпадъци, които освобождават метан;
  • Химични, биологични и ядрени оръжия.

Щети за здравето от замърсяването на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Замърсяване от дизелов двигател. Емисиите от моторните превозни средства са сред най-големите фактори за замърсяване на въздуха

Въглеродният оксид е отровен и вдишан в големи количества може да предизвика задушаване или смърт. Серният оксид и азотният оксид също са отровни газове. Въглеродният диоксид в по-големи дози затруднява дишането на животните и човека. Натрупването на този газ в атмосферата води и до общо затопляне на планетата (парников ефект).

В селищата с интензивно движение на автомобили и на други места, където се изгарят горива, въздухът съдържа големи количества въглероден диоксид, въглероден оксид и други замърсяващи газове, които представляват заплаха за здравето на хората.

Въздух, замърсен с азотен оксид и серен оксид, се разтваря добре в малките водни капчици, образуващи облаците, от което следват киселинни дъждове, които поразяват растенията, разяждат металите, разрушават скалите, сградите, паметниците на културата. Когато такива дъждове паднат над реки и езера, загиват част от животните в тях.

Замърсяване на въздуха в България и по света[редактиране | редактиране на кода]

В България основните замърсители в зависимост от района са прах, серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. Тъй като в столицата София е съсредоточена голяма част от промишлеността, както и 17% от населението, замърсеността на въздуха е твърде висока.[3][4]

Най-замърсените градове в света[5][редактиране | редактиране на кода]

Прахови частици,
μg/m³ (2004)
Град
169 Кайро, Египет
150 Делхи, Индия
128 Калкута, Индия
125 Тиендзин, Китай
123 Чунцин, Китай
109 Канпур, Индия
109 Лакнау, Индия
104 Джакарта, Индонезия
200 София, България

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Замърсяване на въздуха Архив на оригинала от 2010-02-26 в Wayback Machine., Грийн Фючър Юръп ООД
  2. Ten threats to global health in 2019, Световна здравна организация
  3. Замърсяването на въздуха Архив на оригинала от 2010-05-02 в Wayback Machine., Русенски университет
  4. Рекордно замърсяване на въздуха в София Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine., Епохални времена, 23 януари 2008 година
  5. World Bank Statistics

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]