Отрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стандартен символ за отровни вещества в Европейския съюз, утвърден с Директива 67/548/EEC.

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.

Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата, затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.

Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.

Видове отрови[редактиране | редактиране на кода]

Според произхода[редактиране | редактиране на кода]

Природни отрови[редактиране | редактиране на кода]

Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.

Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за потискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.

Отровни видове в България[редактиране | редактиране на кода]
  1. Гръбначни: вдлъбнаточел смок, дъждовник, пепелянка, усойница;
  2. Насекоми: пчела, оса, стършел, борова процесионка
  3. Членестоноги: паяци, скорпиони;
  4. Растения: бучиниш, лудо биле, татул, тютюн;
  5. Гъби: дяволска гъба, мухоморка.

Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.

Синтетични[редактиране | редактиране на кода]

Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.

Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Според строежа[редактиране | редактиране на кода]

Според строежа си отровите биват органични и неорганични.

Според механизма на действие[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, т.е. проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)

В зависимост от пътищата за разпространение в организма:

  • липофилни – разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на липиди
  • хидрофилни – разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на вода

В зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко:

  • невротропни – разпределят се във и увреждат най-тежко мозъка и нервите
  • менинготропни – мозъчните и нервните обвивки
  • нефротропни – бъбреците
  • гонадотропни – половите жлези (тестиси и яйчници)
  • ембриотропни – зародиша
  • хематотропни – кръвта
  • вазотропни – кръвоносните съдове
  • кардиотропни – сърцето
  • дермотропни – кожата
  • пулмотропни – белия дроб
  • хепатотропни – черния дроб
  • миотропни – мускулите

Сила на отровите[редактиране | редактиране на кода]

За нуждите на медицината силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх. Мерната единица е милиграми отрова за килограм живо тегло (mg/kg).

Средна смъртоносна доза (LD50, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD50 са за поглъщане (вътрешна, алиментарна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).

LD50 на някои химични и биологични агенти
вещество
LD50 (mg/kg)
вещество
LD50 (mg/kg)
Етилов алкохол 10 000 Токсин на паяка черна вдовица 0,55
Натриев хлорид 4000 Кураре 0,5
Железен сулфат 1500 Токсин на гърмяща змия 0,24
Морфин 900 Диоксин 0,001
Стрихнин 150 Ботулинов токсин 0,0001
Никотин 1

Минимална смъртоносна доза (LD100, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването ѝ е бавно, трудоемко и скъпо.

Категоризация на отровите[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от своята сила отровите се разпределят в IV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.

Категоризация на отровите
Категория I II III IV
Означение Опасно Внимание Предупреждение Предупреждение
Вътрешна LD50 < 50 mg/kg 50 – 500 mg/kg 500 – 5000 mg/kg > 5000 mg/kg
Дермална LD50 < 200 mg/kg 200 – 2000 mg/kg 2000 – 5000 mg/kg > 5000 mg/kg
Инхалативна LD50 < 0,05 mg/l 0,05 – 0,5 mg/l 0,5 – 2 mg/l > 2 mg/l

Противоотрови[редактиране | редактиране на кода]

Противоотровите са химични вещества, които съкращават, потискат или напълно премахват действието на отровите. Според начина си на действие противоотровите се делят на две големи групи:

Противоотрови с общо действие[редактиране | редактиране на кода]

Забавят проникването и натрупването на отровите в организма и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите противоотрови се отнасят следните групи лекарства:

  • еметици – предизвикват повръщане;
  • диуретици – силно увеличават бъбречната пропускливост;
  • лаксативи – силно ускоряват изхождането на чревното съдържание;
  • адстрингенти – след вътрешно приемане силно свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт; така значително се забавя проникването на погълнатите отрови в кръвта;
  • абсорбенти и адсорбенти – порьозни и повърхностно-активни вещества, които след поглъщане абсорбират или адсорбират значителна част от стомашно-чревното съдържание.

Противоотрови със специфично действие[редактиране | редактиране на кода]

Проявяват своето действие по два основни начина:

  • избирателно се свързват с проникналите в организма отрови и образуват с тях безвредни комплекси;
  • или избирателно активират само потиснатите от отровата функции на организма.
Противоотрови за някои често срещани отрови
Отрова Противоотрова
антикоагуланти[1]
кумадин и хепарин
витамин К (за кумадин),
протамин сулфат (за хепарин)
антихолинергици физостигмин
ацетаминофен N-ацетилцистеин
бензодиазепини флумазенил (но не срещу всички!)
β-блокери глюкагон
блокери на калциевите канали Калциеви препарати, глюкагон
ботулиново отравяне противоотровен серум
въглероден диоксид кислород
дигиталис дигоксинни антитела
етиленгликол (антифриз) етанол, фомапизол
желязо дефероксамин
изониазид пиридоксин
метанол етанол, фомапизол
нитрати и нитрити метиленово синьо
олово ЕДТА
опиоиди налоксон
холинергици атропин, пралидоксим
цианиди амилов и натриев нитрит, натриев тиосулфат, хидроксикобаламин

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Dosis sola facit venenum е латинска пословица, чийто автор е Парацелз; в буквален превод означава „Само дозата прави отровата!“. Смисълът на израза е, че всичко излишно е вредно. Христоматиен пример е питейната вода. Тя е необходима за съществуването на всички живи същества. Макар да няма точно установено количество необходима вода,[2] тъй като то зависи от интензитета на физическите усилия и околната температура (водната загуба чрез потене), смята се, че „дозата“ е около 30 ml/kg тегло/денонощие. Но при поемане на повече от 100 ml/kg тегло, за кратко време, водата също може да предизвика оток на мозъка (церебрална едема), вклиняване и даже смърт.
  • One man's meat is another man's poison е английска пословица, която в буквален превод означава „Храната на един човек е отрова за друг.“. Смисълът на израза е, че действието на отровите в голяма степен зависи от особеностите на организма, в който са проникнали. Пчелоядите с удоволствие изяждат всяка пчела и оса, която срещнат, но преди това махат жилото. Медният язовец, мангустата и таралежът са по-слабо чувствителни към змийската отрова. Рицинът се употребява освен за добив на рициново масло като градинско растение за украса както и растения Датура, въпреки че и двете съдържат отрови – рицин и скополамин. Черната попадийка съдържа хиосциамин. Изобщо множество стайни, градински и диви растения съдържат отрови и могат да бъдат объркани с ядливи растения, например левурдата с момината сълза.[3]
  • Прочути отровителки в историята са Агрипина и Мери-Ан Котън.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бележка: Не всички антикоагуланти имат ефикасна противоотрова. Аспиринът, клопидогрелът, ривароксабанът и други не могат да се блокират. В случаите на предозиране се прелива плазма, тромбоцити и криоглобулини, а пациентът се поставя под лекарско наблюдение. Билкови препарати също могат да предизвикат антикоагулация – кората от някои видове върба се използва за чай; активната субстанция е салицилът. Аспиринът е ацетат на салициловата киселина. Името салицил идва от латинското название на върбата Salyx babilonica
  2. Чудеса на водата
  3. www.bg-vet.com // Архивиран от оригинала на 2018-07-11. Посетен на 2019-03-03.